Светослав Пинтев
Луи ХІV през 1643 г., портрет от Клод Деруе
При изстъпленията на народа по време на въстанието Фронда, обяснили на пенещия се малолетен крал Луи Четирнадесети, че
народният гняв е като гръмотевица,
непобедимо явление, което не можеш да спреш, той разбрал, смирил се, а след време станал велик владетел.
Надали можем да очакваме същото от нашите феодали и подчинените им цървули. Ще трябва да ги удари гръм , за да се осъзнаят.
С огъня си играят „Топлофикация”, мобилните оператори, ЧЕЗ, банките, лихварите, самата власт . Централната, че и местната. Втората я добавих, защото неволно си представих, че удушвам някой отговорен фактор от родната ми община, но да не ви занимавам с мечтите си. Много лъжат тия хора…
Исках да кажа, че общините и техните вечно гладни инспектори дават всичко от себе си да изсмучат и последната капка кръв на едва мърдащия чичко от сергията на пазара, който е наш татко, брат, може да съм и аз. Продавал съм вестници преди години на пазар „Иван Вазов“, знам какво е.
Отчаяният и притиснат в ъгъла човек е смъртоносно опасен за душманина си, повярвайте. Когато пък така е заклещена цяла нация, последиците са непредвидими.
Не си правете експерименти с нас,
другари и господа.
Куци и сакати монополисти и обикновени измамници дерат с протекцията на държавата по девет кожи, но вече стигат до живо месо. Не забивайте повече ноктите си, ще ви ги счупят и натикат в гърлото.
В социалните мрежи пак се организират и протести срещу мобилните феодали. Днес бях в офис на един такъв, нямате представа как крещяха всички вътре, все измамени клиенти, и полудели от нерви, защото ги карат да мамят, служители. Всъщност, имате представа, може би скоро лично ще нахлуете там.
Пак дойде време разделно. Или ние, или вие. Вече говорим за оцеляването на децата ни, повярвайте няма да мръднете много далеч, ако не влезете в час.
Както казваше Христо Ботьов:
„Ще викнем ние: Хляб или свинец!”. В смисъл не на свинско, а на олово. Той твърдеше също, че: „нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отлича като народ – дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински?”
Има предвид османлиите под варварско племе, но и самозабравилите се чорбаджии. Е, сами виждате, нищо не се е променило, пак те ни скачат по главите, но в обратния ред. Ще повторя думите му, дано се вразумите: „Поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе”. Точно това не му позволяват да направи.
Но винаги ще се намери някой луд, като Васил Левски. Този същия, дето на 19 февруари му чествахме 140 години от обесването, което е станало на 18-ти февруари. За него Захари Стоянов пише, че като срещнал край Татар Пазарджик няколко калугери на коне, пламнал и ги обвинил, че „се хранят от кръвта на народа, като че ли турските бюлюкбашии са му малко.” Той навярно е говорил не толкова на смаяните чернокапци, а на всички изедници български, на историята. Левски изкрещял:
„Да бъдете проклети во веки веков! Още повече, че вие имате пълната възможност да извършите големи добрини…..”
Но не са я използвали и досега, Дяконе.
