Росен Петров, Фейсбук
Знаете ли, че Христо Ботев е написал учебник по математика? Ако не знаете, не се притеснявайте, самият аз съм доста изкушен от историята, но дълго време бях пропускал тази информация.
Историята е описана детайлно от Захари Стоянов
в биографията на поета, но минава някак си мимоходом, а поне за мен това е факт с огромно значение.
Накратко фактологията. През 1872-1873 година, Любен Каравелов поръчва на Ботев да преведе от руски на български един много популярен в тогавашната Руска империя учебник, с цел той да бъде издаден за българските ученици в Османската империя. Ботев се заема със задачата и скоро преводът е готов, а книгата издадена под името „Първите четири аритметически правила и счетовете”. Само че, „преводът” е изключително свободен, „българизиран” и като изключим математическите правила си е направо авторски. От 65 задачи в руския оригинал, Ботев запазва само 9 и добавя 47 съвсем нови, които са свързани със знания по биология, астрономия, физика, география и история. Според някои педагози, това е първото прилагане на интердисциплинарен подход в български учебник, нещо изключително напредничаво за онова време. Освен това, гениалният ни поет и публицист поставя математическото обучение изцяло в български и патриотичен контекст. Как успява? Ето Ви само някои уникални примери за публицистичната дарба на Ботев и неговите задачи:
„Борис, цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988 г.
Колко години българите са се покръстили по-напред от русите?”
„България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните? (До която година искате.)”
„Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?”
И още доста други подобни примери.
Как продължава историята? Учебникът е отпечатан, но заради „прекалено патриотичния” поглед към аритметиката и особено заради едни математически подигравки с харема на султана, така и не влиза в реалното образование. Всъщност, един даскал повдигна въпроса, дали така не се буни прекалено народа и с цел „да не се навреди на училищното дело” повечето екземпляри са унищожени. Да не забравяме все пак, че годината на издаване е 1873 и свободата е изглеждала още много ефимерна.
Защо Ви разказвам тази история?
Първо, защото тя показва колко малко знаем за истинските мащаби, дори и на една национална икона като Ботев. Освен гениален поет и голям революционер, някак си забравяме, че той е бил и изключително знаещ, интелигентен учител с безкрайно висока обща култура. Второ, учебникът, практически пренаписан от Ботев, е блестящ пример за това как родолюбието може да се слее дори с една точна наука като математиката. Много пъти съм си задавал въпроса, защо българите от Възраждането и периода от Освобождението до 1918 година тотално се различават от нас. От старите снимки ни гледат сякаш други хора – горди, със самочувствие, а не поомачкани. За трийсетина години България ще прави гигантски икономически, военен, интелектуален скок. Превръща се в една прогресираща, вярно пълна и с балкански нрави, но все пак европейска държава. Отговорът може би е, че тогава поколения наред българи са се учили по учебници, като този на Ботев. Учебници, в които както някой беше казал поетично: „най-важната буква е била „Б”. „Б” като България.” Интересно ми е дали в някой днешен учебник може да се открие математическа задача с такива „Ботеви” условия? И още нещо, Ботев е написал този учебник, когато е бил само на 25 години. Нека помним.
Росен Петров
