„Хайде честит първи сняг! Давайте на физ-зарядка в планината, да стоят болестите и лошото настроение настрана“, написа актрисата Яна Маринова в Инстаграм.
Друг нейн пост там е посветен на
уважението на жената към мъжете
Ето го:
И понеже често говорим за „изгубеното“ уважение на мъжа към жената, то така важно е да говорим и за уважението на жената към мъжете. Онези, които правят често и невъзможното, за да бъдем ние щастливи, усмихнати и със самочувствието, че сме обичани.
И не казвайте, че това идва само с красота
Да, да, красотата идва с усещането, че си с човек, който наистина те харесва, освен че му действаш емоционално. И когато ти самата се научиш как се обича друго човешко същество. И си готова да научиш кое кара този съвсем отделен индивид да се чувства пълноценен, но не държиш това да се изчерпва с твоята роля в живота му.
И красотата идва, и с желанието да забелязваме същите тези мъже, които действително си струват омекването на коленете. Но не защото излъчват арогантност, его и хитрост, а заради поглед, в който се четат умения, знание и достойнство.
–-
Прочетох и много ми хареса написаното. Само че аз преди да се напъвам
бях станала лоша и разочарована
Агресивна, арогантна и дребнава. Защото, когато я имаш тази енергия тя си блика и иска да избие, започва да ме разрушава ако не я канализирам някъде. Другото и пак най-важно за мен – театъра и филмите, които правя ме лекуват. Един път преди години гледах една постановка от най-продаваните и после два часа ревах като магаре. Моя приятелка не можа да разбере защо се разстроих толкова, а тя е от тези които ме обичат много. Как да ѝ обясня, че плача, защото разбирам какво трябва да правя, ако искам да имам зрители. И тогава си казах : „Не ме интересува, аз ще се съпротивлявам, няма да се дам без бой“. Иначе не мога да се гледам в огледалото и ми се повдига от себе си. Така че изборът ми е лесен. Правя каквото мисля, че трябва – да става каквото ще. Благодаря пак, зарадва ме.
