Манол Глишев
От 2014 Украйна е нападната в международно признатите си граници. Русия и Щатите имаха официално поети ангажименти за съхраняване териториалната цялост на Украйна. Ясно, Русия е агресорът, а Щатите не спазиха ангажимента си. Не става въпрос Америка пряко да напада Русия, но начини за адекватна помощ имаше и продължава да има. Те просто не се реализират.
Тук Тръмп не е единственият виновник. Реалният виновник е руската система на управление, която не се промени през 1991. СССР се разпадна, но бившата РСФСР (днес РФ) продължи да е в ръцете на КГБ/ФСБ. ФСБ определено остави пунктове за имперска реставрация, предни постове на анархия за подкопаване на новите, крехки демокрации в Източна Европа. Абхазия, Артцах, Калининград, Приднестровието и „лагерите за патриотично възпитание на младежи“ из украински Крим си бяха точно това. Русия не спря да воюва из бивша съветска Източна Европа.
Чеченските войни и войните в Молдова и Грузия
бяха подготовка за по-късен, по-голям опит за връщане руските граници на запад и юг. Участието на руски сили в Африка, Сирия и Косово пък си беше пробване на почвата – как ще реагира западният свят? Той не реагира никак.
В 2000-2007 Русия още не можеше да реагира на разширяването на НАТО и ЕС. В този смисъл България и други нации извадиха късмет, Но в 2008 Русия в пълно нарушение на международното право спря Грузия по пътя ѝ към западните блокове. Това беше последната стъпка преди откритата заявка за възстановяване съветската сфера на влияние.
През 2014 Русия направи същото с Украйна. Неуспешен опит за проруски преврат и спиране на преговорите за украинско сближаване с НАТО и Обединена Европа. След това – успешна окупация на Крим и война в Донбас. Уж без руско участие, но на практика всичко беше ясно. Край на украинските надежди. Ако Русия беше спряла дотам, това пак щеше да е страшно поражение за западните блокове и огромен, макар и напълно незаконен успех за Руската федерация.
Паралелно с това руската пропаганда, която винаги е била сложна, разнообразна и действаща на няколко нива, допринасяше за
разлагането на нормалното мислене
в западните страни. Руската пропаганда много активно подпомогна процесите по инфантилизиране на общественото мнение и драматично разделение в американското общество, както и трагичната грешка, наречена Брекзит.
Нации като България, Унгария и Словакия бяха изоставени на завръщащата се руска пропанда.
През цялото време Щатите и Западна Европа просто не проявиха бързата, спасителна решимост, която можеше да запази добрите отношения помежду им, правата на нападнатите приятелски нации като Грузия и Украйна и едновременно с това да разубеди Русия от връщането на войната в Европа.
Америка и Западна Европа активно съдействаха за това Русия да ги превърне в посмешище.
Което е удивително, предвид че Русия не е чак толкова могъща. Тя просто е държава под чудовищното управление на КГБ/ФСБ – държава, която не прави нищо за населението си, а влага огромен ресурс и човешко знание в пропаганда, война и диверсии. Приоритетите на Русия са тези на руската болшевишка революция, Втората световна и Студената война: съперничество, война и експанзия. Недоверие и надлъгване. Микс от логично подредени действия, насочени срещу всяка друга нация в света по ред на възможностите.
Днес
Америка вече не е надежден партньор на Европа
– защото Америка е в поредната си провинциална истерия. Самата Европа изглежда политически слаба. Украинската отбрана е героична, но украинската армия и държава се задъхват. Помощта, от която имат нужда и на която имат право, не им се оказва.
Ако сегашният, напълно нелеп американски президент си вярва, че ще наложи мир на Украйна и Русия, това ще бъде началото на истинска международна трагедия. Този мир не би бил нито истински, нито траен.
До десет (или дори до пет) години след постигането на евентуално временно примирие между Русия и Украйна – примирие без справедливост и без отчитане на международното право или на реда от 1989 насам – Русия отново ще нападне Украйна, а може да се опита да нападне също държави като Естония, Литва, Молдова или България.
На Балканите – стария барутен погреб на Европа
– имаме и нестабилна, проруска локална сила като Сърбия с нейните комплекси от загубата на югославската микроимперия и амбиции за завръщане в Косово и Босна. Имаме и опасен, непредвидим съюзник като Турция – съюзник, чието приятелство може да ни струва не по-малко от амбициите на Сърбия или войнолюбието на Русия.
Китай с пълна сигурност ще е окуражен да поиска Тайван, докато Северна Корея заплашва Южна и Япония.
Докато сегашна, инфантилно-истерична Америка се наслаждава на илюзорни успехи, а Европа се бои да действа, световните диктатури ще бъдат окуражени да сложат началото на Третата световна война.
