Светослав Пинтев
Тодор Живков е бил добре обработен с химикали на 10 ноември 1989 г., смята един от свидетелите на последната му реч Петър Герасимов. Ще припомним думите му.
10 ноември 1989 г. несъмнено е знакова дата, началото на новото ни летоброене.
Дата, който ни доведе и до ЕС, но и до червените и ДС милионери, които до днес са разпънали тънка паяжина в държавата ни. А не служат на нея…
Дата, за която и днес не знаем много неща. Точно, защото крие тайната за днешното ни битие.
Снимка: Светослав Пинтев, infomax
Например… Ралица Балева, снахата на втория човек в партията и държавата Милко Балев при социализма е споделяла с автора на тези редове, че той е арестуван рано сутринта на 10 ноември 1989 г.
А това мирише повече на
преврат,
отколкото на онова , за което ни го представят. Или не?
Не е случайно, че тази „подробност“ ни е спестена, както и много други.
А този преврат несъмнено е поръчан от Кремъл, където тогава командваше Михаил Горбачов.
Ще припомним спомените на журналиста Петър Герасимов за последната скандална реч на Първия, които сме публикували.
Той е категоричен, че това последно изказване от 1 ноември 1989 г. е „долетяло“ до Кремъл и от там е даден сигнал за моментално отстраняване на първия държавен и партиен ръководител. Който според него, на 10 ноември е съвсем различен човек. Може би, защото е натъпкан с химикали. Така смята той.
На 1 ноември Живков е още здрав и енергичен.
Тази последна реч на Първия несъмнено е предопределила падането му от власт. Или поне много го е ускорила. Герасимов припомня прочутата фраза:
„СоциализЪмът е едно недоносче…
Все едно да направиш покрив на къща, на която не си изградил стени“, заявил Тодор Живков пред смразения партиен елит“. Там той загатва и за партийния живот на БКП в бъдеще, на който всички станахме свидетели.
„За мен беше огромна изненада, казаното тогава от Тодор Живков“, споделя Герасимов.
Денят е 1 ноември, който тогава не е на будителите. Празник е на международния печат, но най-вече на съветския вестник „Правда“ , орган на ЦК на КПСС.
По този случай в Бояна става тържествена сбирка на идеолозите и журналистите.
Строено е цялото Политбюро, секретарите по идеологическите въпроси от цяла България, има и доста шефове на издания .
„Бях наскоро избран за директор на дирекция „Периодични издания“ в София прес и бях поканен като такъв. Цялото Политбюро беше там.
Живков говореше без да чете,
както правеше в повечето случаи. Беше здрав, енергичен… Първото му изречение, с което смрази цялата зала, беше:
“Другари, аз толкова години ръководя тази страна и стигнах до категоричния извод, че социализЪма е едно недоносче.“
Петър разказва: „Това беше една метафора, която вдърви присъстващите… После я защити с друга метафора. Вика: „Ще направя по селски едно сравнение – това е все едно да направиш покрив на къща, на която не си изградил стени.“ След това започна да дава конкретни примери, скачайки от област на област. Беше много критичен към екипа на Михаил Горбачов, това беше ясно. Още тогава се говореше, че те не се разбират.
Беше много критичен и към предишното ръководство на СССР, каза
тежки думи и за Леонид Брежнев“,
потвърждава Петър.
Владимир Живков, синът на Първия бил наблизо, спомня си журналистът.
Владко гледал баща си с огромно удивление- все едно е марисианец.
Тато дал пример относно изоставянето ни техническата революция… по вина на СССР. Нечувано изявление, което е опасно дори за него. Цитира думите му по памет, но почти дословно:
„Аз, другари, като любопитен селянин отидох в японски заводи…
Видях нещо фантастично – как роботи правят леки коли. На връщане, спирайки в Мурманск , за преглед на самолета, по телекса предложих на другаря Брежнев да обсъдим страшния напредък на Япония по отношение на научно-техническия прогрес.
Отидох на следващия ден в Москва, за да обсъдим моята визита в Япония. Брежнев ме направи на нищо, каза ми: „Няма какво да гледаш японците, нашият опит ще гледаш, него ще ползваш. Тодор Живков продължи така: „По този начин, другари, влакът на научно-техническия прогрес потегли, а ние о
станахме на перона да гледаме задните му фенери.“
Много остро за онова време изявление, а такива имало още няколко през онази вечер.
„Аз започвам да усещам, че или той е знаел, че ще бъде свален или просто беше събрал някаква негативна енергия, защото… Той каза:
„Да, ние имаме затруднения, но нашата партия ще се справи. Тя е много силна, много по-силна от съветската“. В този момент аз ясно разбрах, че дните му са преброени. Знаете какво стана на 10 ноември, вече нямаше помен от този бодър човек. Явно е бил добре обработен с химикали. Смятам, че това изказване веднага стигна до Москва, до Горбачов. Екипът на Горбачов е дал знак той да бъде свален, според мен. Това стана след по малко от десет дни. За мен това беше една вътрешнопартийна рокада, направена със силната благословия на Кремъл. Горбачов ни вкара изведнъж в „дивия капитализъм“, който според мен е също проект, разработен в Съветския съюз“, разказва Петър Герасимов.
