Росен Петров,Фейсбук
Текла ли е и българска кръв във вените на последния римски император – Константин XI Палеолог? Отговорът е да.
Ето някои спорни и други безспорни факти за неговото потекло. Константин XI Палеолог е син на император Мануил Втори Палеолог и Елена Драгаш, дъщерята на деспота на Велбъжд или днешния Кюстендил – Константин Деян.
Спорно е доколко самият Константин Деян, от рода Деяновичи или Деяновци, е от сръбско или българско потекло, но той е самостоятелен владетел на голямото Велбъждско деспотство и дори на него е кръстен днешния Кюстендил.
Точно заради родословието на Елена Драгаш, някои историци смятат, че последният римски император е
правнук на българския цар Иван Александър,
но това също е спорна хипотеза. Обаче, безспорен е фактът, че по бащина линия Константин XI е пряк потомък на Ирина Асенина, която е внучка на българския цар Иван Асен Трети.
Защо Ви разказвам тези династически подробности? Защото точно на 29 май 1452 година, Константин XI Палеолог загива геройски, бранейки града на царете – Константинопол, в битка с османските войски. В същия ден пада и самият Константинопол.
Приключва голямата ера на Римската империя и започва епохата на Османската империя. От хилядолетен център на европейската цивилизация, Балканите задълго ще се превърнат в периферия на развиващите се с много по-бурни темпове – Западна и Централна Европа.
Днес за гърците, Константин XI Палеолог си е грък и национален герой
(в Атина има хубав негов паметник), за сърбите е на 50% сърбин, защото съвсем официално е носел и името Драгаш, а ето, че във вените му е имало и българска кръв. Друго обаче е много по-важно от въпроса за кръвта му, защото чисто обективно при династическите особи, етническият произход често не е имал значение за техните действия и постъпки. По-важното е, че съдбата на последния ромейски император сякаш е символ на преплетените съдби на балканските народи и на тяхното разединение пред лицето на османското нашествие. Погълнати от игра за тронове, много ромейски, сръбски, български владетели и аристократи проспиват раждането на османското могъщество. Жаждата за власт и боричканията между тях постепенно разяждат силните някога държави и те не са в състояние да дадат отпор на могъщия нашественик.
Какъв е историческият извод? Той не е мой, а е на големия немски философ Георг Хегел, който казва следното: „Опитът и историята учат, че народите и правителствата никога и на нищо не се научават от историята”. И все пак нека отдадем дължимото на последния ромейски император, който предвождайки едва 7500 воини се изправя срещу 80 000-та армия на Мехмед Завоевателя и загива с меч в ръка. Достойно като наследник на римските цезари и смело като далечните си предци Асеневци.
