Сребърен амулет е най-древното свидетелство за християни на територията на България

Гл. ас. д-р Николай Шаранков

Archaeologia Bulgarica

При проучване на погребение на юноша в некропола на римския град Деултум (при с. Дебелт, между Бургас и Средец) през лятото на 2023 г. археолозите откриват амулет, представляващ навито на тръбичка сребърно листче. Веднага са забелязани части от няколко букви, но едва след внимателното разгъване може да се прочете целият текст на старогръцки език, който завършва с името на Христос. Амулетът е забележителен заради ранната си дата – втората половина на II или началото на III в. сл. Хр., която го превръща в първото споменаване на Христос, първата поява на кръстния знак и най-ранното археологическо свидетелство за християни по българските земи, пише .

Датирането на амулета е сигурно, тъй като се определя от няколко независими фактора. Формите на някои букви са специфични и са характерни само за периода II – началото на III в. Погребението е част от некропол, който не е бил използван след първата четвърт на III в., т.е. това е най-късната възможна дата. Тялото на покойника не е положено с глава на запад, каквато е стандартната практика при по-късните християни. Особеностите на текста също насочват към време, когато християнството е било съвсем млада и все още

проправяща си път религия

Амулетът е изработен от тънко сребърно фолио с правоъгълна форма, върху което с остър инструмент е изписан текстът. След това фолиото е навито, а получената крехка тръбичка е поставена в калъфче от плат или кожа, за да се запази от повреда и да може да се носи като висулка на шията или скътана в дрехите. Амулетът от Деултум е открит встрани от черепа и вероятно е бил сложен там по време на погребението. В гроба не са открити други предмети в съответствие с правилото на ранните християни да се въздържат от гробни дарове.

Текстът върху сребърното листче гласи: „Гавриил, Михаил, Пазител – Христос“. Всяко от имената започва на нов ред, като Христос не се е събрало на един ред и последната му буква е добавена отдолу. Призоваването на архангелите е често срещано в магическите текстове – и еврейски, и християнски, и езически. Но в тях почти винаги се изписват имената на четирима, а понякога и на повече архангели. Тук числото четири е запазено, обаче виждаме само двамата архангели, споменати в Новия Завет –

на първо място Гавриил,

който според Евангелието на Лука възвестява ражданията на Йоан Кръстител и Исус, и Михаил като пръв воин в борбата срещу Дявола според Посланието на Юда и Откровението на Йоан.

Следващата дума „Пазител“ (ΦΥΛΑΞ) е едновременно и определение на Христос, и указание за функцията на амулета да пази своя носител. В името на Христос първата буква Х е завъртяна на 45 градуса, така че да получи формата на кръст – особеност, позната от някои много ранни християнски надписи. Към ранна дата насочва и изписването +ΡЄICTOC с ЄI вместо I. Употребата на кръста и включването само на архангелите Гавриил и Михаил категорично потвърждават, че амулетът принадлежи на християнска общност, а датировката му го превръща в най-стария християнски паметник с най-ранното споменаване на Христос от територията на България.

В надписи, видими за всички, ранните християни никога не заявявали открито религиозната си принадлежност. Тя била загатвана чрез невинни изображения като птици или риби, или с изрази, които не събуждали подозрение. Говорело се не за Иисус Христос, а само неопределено за „Бог“ или „Господ“ – думи, които били използвани и от езичниците за техните божества.

Единственият ранен пример от България за споменаване на

Божия Син

е в надгробен надпис от Пловдив, античния Филипопол, от първата четвърт на III в. В него обаче името Иисус е предадено чрез шифър – вероятно познат само на християните – като числото 888. Докато в амулета от Деултум, закътан и недостъпен за чужди очи, било безопасно името Христос да се появи без кодове и недомлъвки.

Откриването на толкова ранен християнски паметник именно в Деултум не е неочаквано, защото римската колония е първото селище със сигурно засвидетелствана християнска общност и епископ по нашите земи. Ранната история на християнството на територията на България е слабо позната. В християнската литература има сведения за проникването му още през апостолските времена и за ранни местни мъченици, но много от тези сведения са с легендарен характер или откровено анахронистични, създадени след официализирането на християнството с цел да докажат претенциите за древни корени на местни християнски общности. Показателен е примерът със света Севастиана, представена като ученичка на апостол Павел, загинала мъченически по времето на император Домициан (81-96 г.), но същевременно свързана с град Марцианопол (дн. Девня), създаден едва през II в. сл. Хр.

Най-ранното литературно свидетелство

за християни по нашите земи, в чиято достоверност не можем да се съмняваме, е за участието на епископа на Деултум в борбата на срещу учението на монтанистите в края на II в. сл. Хр., приблизително по времето, когато се датира и новооткритият християнски амулет.

Според „Църковната история“ на Евсевий Кесарийски през 90-те години на II в. антиохийският патриарх Серапион повел борба срещу възникналата няколко десетилетия по-рано

монтанистка ерес

и я изобличил в писмо, което било разпространявано в църквите в Мала Азия и Черноморския регион. За да подсили авторитета му, той помолил и други църковни предстоятели да се подпишат. Сред тях бил и „епископът на Дебелт, римска колония в Тракия“, който и по-рано се бил проявил в схватката с монтанизма заедно със Сотас от Анхиало (днес Поморие), вероятно епископ на този град.

Името на епископа на Деултум се предава в изданията на текста като Елий Публий Юлий, но ръкописите и античните сирийски и латински превод на текста дават и други варианти като Аврелий вместо Елий или Юлиан вместо Юлий. Като жител на колонията той е римски гражданин с три имена и вероятно потомък на ветеран, получил граждански права и заселен в Деултум по времето на император Хадриан (с пълно име Публий Елий Хадриан). Писмото на Серапион е от началото на 90-те години на II в., но първият епископ на Деултум е заемал длъжността и преди това, може би още от 70-те години на II в. А наличието на борба между различни християнски течения в Деултум през последната четвърт на II в. само по себе си е доказателство за развита и достатъчно голяма християнска общност в града. Не са известни имената на следващите епископи на Деултум – едва през V в. имаме сведения за двама от тях, участвали в църковни събори, но археологическите данни за разцвета на християнството в града са многобройни.