Светослав Пинтев
Древнобългарските съкровища са изумителни образци на златарското изкуство. За тях днешните българи знаем сравнително малко. Не би трябвало да е така, защото те са ясен и царствен знак за високата култура на народа ни, който съвсем не е бил диво племе, което скитало по степите, както се опитваха да ни внушат цели десетилетия.
Той е част от могъща цивилизация, за което учените намират все повече доказателства,а изкуството му е изумително. Там се крият и корените на нашата държавност, а не в 681 г., когато канас юбиги Аспарух, както била истинската му титла, разширява държавата си към Дунава, но това е друга история.
Съкровището на баща му канас юбиги, както е истинската титла на старите ни владетели, Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Полтавска област,Украйна, е едно от най-големите от ранното Средновековие, намирани в Европа и света. То съдържа над
800 поразителни предмета,
сякаш измайсторени от пръчката на вълшебник, а не от човешка ръка.
Сред тях се отличават златен жезъл, златен лъв от скиптър, три златни пръстена, два от тях са с монограма на Кубрат, златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, две златни саби, а не мечове, както погрешно ги наричат, множество златни и сребърни чаши и съдове за хранене.
В момента това безценно съкровище е в Ермитажа, където е и намерената край с. Малая Перешчепина сабя на Кубрат. Смята се, че тя е изработена от най-изкусните източно римски или византийски майстори и е подарен на кана от император Иракли, който е бил негов покровител и близък приятел, както знаем от историята.
Острието е от няколко вида стомани, ковано в продължение на повече от месец.
Дивният обков на оръжието е ювелирна изработка, като то е инкрустирани с полускъпоценни камъни. Датирано е от 30-те години на седми век след Христа.
Гробницата е открита случайно от две хлапета през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край селото им. Било месец юни 1912 г. , когато десетгодишното овчарче Альоша, син на казака Фьодор Деркач, се втурнало в дома си със златна чаша в ръка и викове:
„Злато, мамо, много злато,
в степта има много злато!“
Родителите уведомили властите, които мобилизирали за разкопки местните селяни, а те силно повредили много предмети. Стъклените и керамични съдове са изпочупени и разпръснати. Част от откритите златни апликации са разпарчетозсани или откраднати. Много от местните хора ровят моглата и тайно, като прибират немалко злато . Пристигналият два дена по-късно археолог от Полтава И. Зарецкий намира върволица селяни, възрастни и деца, с лопати на рамо отиващи към мястото на находката, където вече копаели двадесетина човека.
Очаквайте : Съкровището на Аспарух
