Най-големият жив писател на Ирландия – този етикет неминуемо върви към името на Джон Банвил, заедно с псевдонима му Бенджамин Блек.
Великолепен стилист, познавач дори на най-тъмните нюанси в човешката душа и майстор на криминалната интрига, той предизвика и българските читатели с романите си „Сняг” и „Синята китара”. Излезли през 2020 г. и 2022 г. в превод на Иглика Василева и с логото „Лист”, те се наредиха сред бестселърите в каталога на издателството. Отскоро по рафтовете на книжарниците е и първото издание на „Април в Испания”, отново в превод на Иглика Василева.
Засега
романът-мистерия е последната част от кримипоредицата „Куърк”
с главен герой дъблинския патолог Куърк. Този път той е на почивка с любимата си жена в испанския град Сан Себастиан. Плановете за мързелива ваканция обаче се изпаряват, когато среща Ейприл Латимър, смятана години наред за убита от собствения си брат. Часове преди да отнеме живота си, той признава за поредица кръвосмешения в семейството им – едно от най-влиятелните и опасни в политическия живот на Ирландия.
Според специалистите този „черен роман” е сред върховете в жанра. Да превърне героите, а и читателите си, в свидетели на мистерии и мистификации е запазена марка на Банвил/Блек. В едно интервю, в което не става ясно дали е сериозен или се шегува, казва за книгите си „мразя ги всичките”, а друг път отбелязва: „Понякога, по средата на следобеда, ако се чувствам малко сънлив, Блек сякаш ще се наведе над рамото на Банвил и ще започне да пише. Или пък Банвил ще се наведе над рамото на Блек и ще каже: „О, това е интересно изречение, нека си поиграем с него”. Понякога, когато преглеждам творбата, виждам точките, в които едната се е промъкнала или двете страни са проникнали една в друга”.
В реалния живот той също се оказва въвлечен в мистериозни сюжети и един от тях се разиграва две години преди написването на „Април в Испания”.
През 2019-а, докато лежи на кушетката при физиотерапевта си, Банвил получава обаждане от Шведската академия с
новината, че печели Нобеловата награда за литература
Мъж, представил се за постоянния секретар Матс Малм, любезно го пита за коя година предпочита да получи приза – 2018-а или за 2019 г., тъй като тогава Академията връчва две отличия. Писателят тутакси се похвалва пред дъщеря си и неколцина приятели, но радостта му е кратка, защото в официалното съобщение имената на лауреатите са други. Банвил пази запис на разговора и при разследването става ясно, че действително му се е обадил човек от офиса на Шведската академия, но гласът обаче е различен от този на истинския Матс Малм. С днешна дата писателят приема, че някой се е пошегувал с него и с Нобеловия комитет.
Корицата на книгата е на София Попйорданова
