Светослав Пинтев
Нека сега погледнем далеч назад, към легендата и свидетелствата за плащеницата Христова. Първото писмено сведение за съществуването й може да се открие в Евангелието на Лука
„И като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб” (. 23:53).
С векове са водени спорове за автентичността на тази в Торино, като се е изтъквало, че платното не е на 2000 г.
Последните научни изследвания обаче я датират в епохата на Христос, че и в по-ранни времена…
Касае се за
ленен погребален саван,
крит според легендата на различни места по време на гоненията срещу ранните християни.
През 640 г. галският епископ Арнулф разказва за поклонението си в Ерусалим и, че се е молил пред плащеницата, като описва размерите й, които съответстват на тази в Торино.
Смята се, че през трети век свещената плащеницата е пренесена в Константинопол от Света Елена, майката на император Константин Велики.
Съхранявала се в катедралния храм на столицата на Източната империя „Света София“. Според други сведения света Плухерия, сестра на император Теодосий VI, я дарява на базиликата на Света Богородица в столицата на Византия.
Рицарите от четвъртия кръстоносен поход, начело с Балдуин Фландърски превземат Константинопол през април 1204, , г. и си поделят богатата плячка. Спорно е дали свещеният саван е сред нея.
Летописецът на кръстоносния поход Робер дьо Клари твърди, че
по време на битката плащеницата е изчезнала
и никой не разбрал какво се се е случило с нея.
Друг хронист, граф Риант разказва подробно, че на епископ Гарние дьо Тренел са поверени всички пленени християнски реликви. Не след дълго той умира , а в списъка, който оставя плащеницата изобщо не фигурира. Учените предполагат, че я е задържал, като най-ценната реликва и тайно я е поверил на някой от рицарите за съхранение.
Преез 1207 г. нашият цар Калоян разбива кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин.
Летописците сякаш забравят за плащеницата.
Тя се появява отново след повече от век
По-точно през 1353 г , когато рицарят Жофроа дьо Шарни я принася в дар на абатството, което основава до град Троа. Запазено е негово писмо свидетелство, което гласи:
„Аз, Жофроа дьо Шарни, беден рицар от Лирей, в пълен разсъдък оставям този завет на бъдните поколения като доказателство, че със собствените си ръце пренесох….на Исуса Христа в лето Господне 1258. Това е истинската…. и доказателство са чудесата, които се случиха. И нека синът на моя син вземе от гробницата ковчежето и …от….и да ги даде на …..верни и свети люде. И нека всеки да знае, че това…е поело истинската кръв и …..на Ис.. и да се поклони…”
1353г.
Към абатството започват да се стичат хиляди поклонници.
Епископът на Трюа Пиер д“Aрси обявява публично, че плащеницата не е автентична.
През 1389 г поклонничеството се възобновява , въпреки, че папа Клементий VII издава специална була, която обявява платното за pictura seu tabula, т.е. за живопис. Причината за решението му е едно фалшиво писмо от някакъв художник, който уж си признал, че я е изрисувал.
Първосвещеникът скоро след това издава още цели три були по въпроса, в които казва, че е получил допълнителна информация и намеква , че не изключва саванът действително да е този, който е покрил тялото на Исус. Светият отец страховито заплашва с отлъчване епископ Пиер д“Aрси, ако дръзне отново да говори, че е фалшива.
Графовете от рода дьо Шарни съхраняват светинята до 1452 г., когато внучката на рицаря Жофроа Маргарита дьо Шарни я продава или я подарява на Савойския владетел Людовик I и жена му .От този момент тя става
собственост на Савойската династия
За повече от пет века, докато Симеон Сакскобурготски не я предава на Ватикана от името на династията. Именно той е посочен в завещанието на италианския крал Умберто ІІ.
„Симеон ІІ разказа прреди време пред вестник АВС за акта на предаването на реликвата на Негово Светейшество Папата през 1983 г. Царят е натоварен да извърши този акт като последна воля на Крал Умберто ІІ на Италия, чийто племенник е по линия на майка си Царица Иоанна Българска, по рождение Прицеса на Савоя“, пише в сайта на Сакскобургготски. Тази интересна история ще публикуваме скоро.
Людовик I постоява в град Шамбери изящен параклис, специално за плащеницата, но още през 1853 г. сградата пламва и светинята едва не изгаря. Обгорени са обаче само краищата й, образът не е засегнат .
През 157 8 г. възрастният епископ на Милано Карл Бароменю тръгва пеша към Шамбери, за да й се поклони.трябвало обаче да премине зиммните Алпи. За да го улеснят от Шамбери избращат няколко конници с плащеницата, да го пресрещнат. Срещнали се в Торино, в катедралата св. Йоан Кръстител, където реликвата остава завинаги. Може би по Божията воля…
Снимката на реликвата, направена на 25 май 1898 г. от адвоката- любител фотограф Секндо Пиа предизвиква огромна сензация. Той е изумен, когато при проявяването забелязва съвсем отчетлив образ в негатив, направен векове преди откриването на фотографията. Снимка на Спасителя ли ли е това?
Ако образът е рисунка на Леонардо да Винчи, своеобразна пра-фотография, както говорят защо боята пигментацията не е попила на втория ред влакна на плата, питат се специалисти
Няколко са сериозните основания да се смята, че плащеницата е автентична.
Римските монети положени върху двете очи,чието изображение е запазено, известни като“ Лептата на Пилат“ са сечени между 29 и 33 година сл. Хр. Те са изключително редки. Върху тях е трябвало да пише TIBERIOV KAICAROC (император Тиберий ) Вместо това е изсечено
грешното CAICAROC
Монети с тази грешка не са били известни дори на нумизматите по времето, когато е направена снимката на Секундо Пиа. По късно в колекции от целия свят се появяват само пет такива монети.
Изследователят Алън Адлер обяви неотдавна,че учени са открили следи от изцеден (анг. „exuding“-б.п. ) течен кръвен материал отдясно на Плащеницата. Науката откри съществуването на такава течност едва през 20-ти век. Това е доказателство, че евентуален фалшификатор не е имало как да знае за тази течност и не би могъл да я нарисува върху Плащеницата. че, саванът действително е бил в допир с човешко тяло.
