Светослав Пинтев
Политическият ни живот от години прилича на древните римски празници Сатурналии, предимно заради карнавалния си характер, който става все по-ясно изразен, особено тези дни. Или е някакъв извратен Хелоуин, в който се въртим без да знаем? Клетите зомбита.
Едни го виждат като комедия, втори като фарс, трети като филм на ужасите или упражнение по скърцане със зъби, както е в онова място, което така вълнуващо е описал покойният Данте.
Четвърти са убедени, че е
криминална драма,
в която, за съжаление, живеем. Кошмар на маниак… Повече от 30 години вече. Прави са, гадовете.
Еркюл Поаро и Шерлок Холмс могат да си изядат разрешителните с кисело зеле, никога не могат да се оправят с това престъпление, което продължава толкова дълго.
Един приятел например твърди, че българската държава отдавна е мъртва, а през цялото това време разни хора и организации са имитирали дейност от нейно име. Това съм го коментирал много с него през годините, а и съм го писал, но вчера той дойде на гости, да прекараме заедно деня за размисъл в идиотски размисли и направо ме доведе до делириум тременс. Това се казва Хелоуин, честна дума.
Разправя той, че държавата ни е убита и това убийство трябва да се разследва.
„И да има още искрица живот, ако всичко, което се случи след т.нар. „рухване на социализма” не бъде изяснено, включително и от съда, с нея ще бъде свършено завинаги”, вика.
И ми вади една книга
от покойния журналист, депутат от парламентарната група на БСП и председател на Комисията по досиетата във Великото народно събрание Георги Тамбуев, която се казва „Особено мнение”.
Прочита думите на разследващият журналистът за ужаса, който изпитал, когато в началото на 90-те прочел плана за България , известен като „Ран-Ът”, по-точно поверителната част на доклада на двамата американци и техните многобройни български съветници, предоставена му от Андрей. Луканов. Който май лично е поръчал този фамозен план, за да се окопае онзи елит, не е американците да са го измислили. Те са само изпълнители. Там не подбират много за кого работят, когато чукат на частно, дори сенаторите.
Ето какво пише Тамбуев в „Особено мнение”(изд. „Труд”, 2004 г.):
„Искам от Луканов да се запозная с нея /поверителната част на доклада Ран–Ът – б.а./. Той не възразява. И по време на едно пленарно заседание ме кани да отскочим до жилището му… Андрей Луканов ми дава папката с поверителната част от доклада… Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета откровението на Йоан или предсказанието на Нострадамус за Апокалипсиса. Не, тези редове не могат да бъдат написани от хора, които милеят за народа и държавата ни. Те са написани вероятно от някакви мрачни ангели на бездната /като Авадон например/.
Цялостният прочит внушава пред усещането, че народът ще си тури сам въжето на шията. Очаква се невиждан глад. Все по трудно ще се намира храна. На пазара ще се появят ментета от всякакъв калибър. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните – ще получават тежки хипертрофични увреждания от системното недохранване……Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобява поверителната част от плана на Ран –Ът. Да работиш за осъществяването на този план в името на някакво илюзорно светло бъдеще, значи да станеш палач на собствения си народ…
… Вече не изпитвам разочарование, нито гняв, а открита ненавист”.
Познато, нали?
Струва ми се, че политиците ни, ако искат някога да възкръсне страната им, в което се съмнявам, трябва да прочетат тази книга,да направят вътрешно разследване в партийките си,
после сами да посочат публично виновните
в своите редици.
Единствен от тях досега глас издигна Тамбуев, който обаче беше преди всичко голям журналист, после депутат и всичко останало. Затова се е погрижил да не заметат следите и е бръкнал дълбоко в раната, с имена, с факти. Само да има магистрат, който да чете и да се самосезира. Досега такъв няма открит, няма открит.
Ето какво още пише той в книгата си „Особено мнение” (стр 203):
„…с вътрешното разпределение на парите се е занимавал пряко Андрей Луканов, а с външното – Огнян Дойнов…
…От многобройните ми срещи проблемът, който ме вълнува, започва да се избистря като фотографски образ в легенче с проявител. Става ясно, че е осъществена от тандема „БКП – ДС” и е преминала на три нива:
Местно – в София и в окръжните градове. Правило: на много хора – по малко.
Централно – в София. Правило: на малко хора – по много.
Висше – по чужбина. Правило: на съвсем малко хора – съвсем много. Тук сумите не са давани на ръка, а са внесени по сметки в чужди банки.”
Вече е безпощадно ясно, че целият сценарий за перестройката и демократичното развитие след нея е изпълнен от Партията-майка и ДС, като нейн щит и меч, нещо в което надали някой вече се съмнява. И какво от това? Направихме пълен кръг.
Дори Сицилия имаше своя Джовани Фалконе, а когато той беше взривен със семейството си, целият остров се вдигна като един, та държавата Италия се принуди да вкара мафията в кучи задник. При нас е обратното. Там сме всички ние…
