Родопчанин носи 8 тона камъни на гръб, за да изгради 6 параклиса по живописна горска пътека. Докато много хора търсят смисъл в динамиката на съвременното ежедневие, един човек от Родопите намира своята мисия в това да гради параклиси и молитвата.
Разгледайте още интересни теми:
Ралица Паскалева кръсти сина си
Олимпийската ни звезда Ерика Зафирова стана майка
Треньорът Ванко от „Живот на кантар“ обяви кой е потенциалния победител
Александър Караджов, 37-годишен жител на Смолян, е носил на гръб осем тона камъни, за да изгради шест малки параклиса по пътеката, водеща към Белия камък, скалата Невястата и манастира „Св. Пантелеймон“. Тази негова саможертва се превръща не просто в строеж, а в духовен пътеводител за всички, които минават по този маршрут.
„Вътрешният повик да строя параклиси е нещо, което не мога да обясня – изпитвам дълбока потребност да го правя“, споделя Александър, чиято отдаденост на святото дело вдъхновява стотици. Пътеката, по която той гради своите храмове, е оживена от туристи, а малките открити иконостаси, които създава, се превръщат в тихи пристани за молитва и надежда.
Първата стъпка в това благородно начинание е направена през 2014 г., когато заедно със своя приятел Владимир Медов започват изграждането на първия параклис. Времето и суровата зима ги спират, но не и духът на Александър. Личните му изпитания го подтикват още по-силно към тази мисия. „Вярвах, че св. архангел Михаил ме закриля, и чрез градежа исках да изразя благодарност към светията“, разказва той.
Трудностите са част от всеки камък, който поставя. До местата за строеж няма достъп за автомобили – всичко е пренасяно на ръка. Пясък, цимент и камъни – тонове материал, който той с всеотдайност и упоритост носи на гръб. Дори и да имаше удобен път, той не би го избрал. „Това е моето пречистване и изкупление“, споделя родопчанинът, чиито ръце създават не просто параклиси, а духовни убежища.
На всяко свое творение Александър поставя икона на светеца, на когото е посветено. Въпреки че поддържа параклисите сам, нито един от тях досега не е станал обект на вандализъм. „Храмовете са създадени с любов и посветени на всички хора, без значение от вяра и произход. В Родопите хората не се делят – радостта от святото е еднаква и искрена и за християни, и за българомохамедани“, казва той с гордост.
Изграждането на всеки параклис отнема между 30 и 40 дни, а в това дело му помагат баща му и няколко приятели, които подкрепят финансово начинанието. Най-голямата му награда обаче не са материалните средства, а топлите думи на хората, които преминават и запалват свещ пред неговите творения. „Когато видят, че се строи храм, очите им греят. Това е най-голямата благословия“, споделя той.
Историята на Александър Караджов е пример за силата на човешкия дух, отдаден на нещо по-голямо от самия себе си. Той не само гради параклиси – той изгражда мостове между поколенията, между хората и вярата, между земята и небето.
