Любомир Канов, психиатър и писател. Живее и работи в Ню Йорк. Фейсбук
Имаше време, отдавна, още преди да замина за Америка, когато работех като ординатор в Психиатричната Болница Курило. Тя, както бе обичайно някога, се намираше на мястото на бивш манастир, както беше и болницата в Карлуково. В пристъп на набожност след падането на комунизма, тази държавна болница бе кръстена на името на Свети Иван Рилски. През нейните мрачни двери преминаха много безизвестни луди хора и из нейните дълги и зле миришещи коридори и болнични стаи десетилетия наред минаваха на визитация обречените на дълга си лекари и сестрите, които се опитваха с нещо да помогнат на своите пациенти. Това не беше весело и лесно място в което да преживяваш дните на своя живот и от двете гледни точки на тези влажни коридори с
миризма на карбол, плесен и урина
В някакъв смисъл хората затворени от съдбата заедно в тези сгради можеха да бъдат наречени клетници, макар и по различни причини. От моите години, дежурства, планове за лечение и усилия прекарани там не е останало нищо друго освен може би някакви отдавна обезмислени епикризи и статуси като произведения на изящната психиатрична словесност. Както и от по-голямата част от моите някогашни пациенти, които вече са преминали в небитието. В тяхна памет сега пиша тези редове на Задушница.
Черешова Задушница в бившия Куриловски манастир, който не съществува и където едва ли някой някога ще се сети за споминалите се.
Там сега Главен лекар е д-р Цветеслава Гълъбова
Тя сякаш е изоставила бялата манта с която бродехме някога из онези коридори на лудостта с надеждата да я обуздаем, доколкото можем и е решила да влезе със взлом в обществената и политическа лудост обладала народа ни. Както изглежда обаче, е избрала погрешната страна, което е неразбираемо за човек, чиято професия изисква да разграничаваш нормалното от патологичното.
Да застанеш на страната на Путин, на Радев, на Копейкин в този толкова критичен момент от нашата история, да си част от някаква патологична “левица” или от инициативен комитет в полза на човек със зелени чорапи и живковска антропология означава, че си дерайлирал в своята разсъдъчна преценка.
Болницата в Курило е имала за Главни лекари много свестни лекари, имала е и невзрачни такива, а по мое време имаше и един, който приличаше на голям воден плъх и даже не беше и психиатър, а активист на казионното тогава БЗНС. Хора всякакви. Едва ли аз ще им бъда съдник. Но когато д-р Гълъбова започне от телевизионния екран да укорява в аморалност хора, които са несъгласни с нейните леви, пропутински и крипто комунистически възгледи, аз изключвам телевизора и се срамувам за колегата, която можеше и даже беше длъжна да разграничава добро и зло по-успешно и по-ясно. Аз няма да успея да я убедя, но съм сигурен, че много скоро самият живот ще я опровергае.
Напълно и завинаги!
