L“express
Ако Русия беше изпълнила плановете си , Киев щеше да бъде превзет за няколко дни. Зеленски, жена му и децата му щяха да бъдат убити от командосите- убийци, които бродеха из столицата. Колаборационистите, които вече бяха избрали апартаментите си в Киев, щяха да завземат украинската държава. След това, град по град, регион по регион, руската армия щеше да се бие с онова, което е останало от украинската армия, докато не завладее цялата страна и не стигне до полската граница. Първоначално руският генерален щаб си представяше, че победата ще отнеме шест седмици.
Ако всичко това беше станало по план, Украйна днес щеше да е осеяна с концентрационни лагери, стаи за изтезания и импровизирани затвори
В материал за френското списание L“express aмериканският специалист по Източна Европа и автор на книгите „Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна“ и „Лагерите на смъртта ГУЛАГ“ Ан Епълбаум си представя как биха изглеждали Украйна и светът, ако Путин беше нахлул успешно преди година. Един истински кошмар…
На 24 февруари 2023 г. ще се навършат дванадесет месеца, петдесет и две седмици и триста шестдесет и пет дни, в които украинската армия се бие. През това време войниците и доброволците спасиха столицата си, защитиха по-голямата част от територията си и изтласкаха руснаците от района, който окупираха през първите дни на конфликта. През този период президентът на Украйна Володимир Зеленски стана международна знаменитост, украинската армия беше призната за непреодолима сила, а украинската нация за смела и издръжлива страна.
След година на най-тежкия конфликт в Европа от 1945 г. насам е важно да се помни, че нищо от това не беше неизбежно.
Оцеляването на Зеленски не беше неизбежно, оцеляването на Киев не беше неизбежно, нито продължаващото съществуване на Украйна като суверенна държава. Всъщност през февруари 2022 г. мнозина смятаха тези факти за малко вероятни.
В навечерието на инвазията някои американски експерти посъветваха да не се предоставя военна помощ на Украйна с аргумента, че войната ще приключи преждевременно. Русия ще надделее толкова бързо, твърдяха те, че украинците дори няма да имат време да използват оръжия. Други, в Европа и Съединените щати, повтаряха руската пропаганда, чудейки се дали Украйна заслужава да съществува или да бъде защитавана. Някои западни политици възприеха тези идеи и продължават да го правят и днес . Какво щеше да стане, ако техните позиции бяха надделели? Ако друг президент, който не се интересува от европейската сигурност, беше в Белия дом?
Ако в Украйна беше избран друг президент, който не защитаваше каузата на страната си толкова убедително или който изобщо не искаше да се бие? Само си представете за момент свят без украинска смелост, или американски и европейски оръжия, или единството и подкрепата на демокрациите по света.
Без съпротива Украйна днес щеше да е осеяна с концентрационни лагери
Ако Русия беше изпълнила плана си, Киев щеше да бъде превзет само за няколко дни. Зеленски, жена му и децата му щяха да бъдат убити от командосите убийци, които бродеха из столицата. Колаборационистите, които вече бяха избрали апартаментите си в Киев, щяха да завземат украинската държава. След това, град по град, регион по регион, руската армия щеше да се бие с онова, което е останало от украинската армия, докато не завладее цялата страна и не стигне до полската граница. Първоначално руският генерален щаб си представяше, че победата ще отнеме шест седмици.
Ако всичко това беше станало по план, Украйна днес щеше да е осеяна с концентрационни лагери, стаи за изтезания и импровизирани затвори, каквито бяха открити в Буча, Изюм, Херсон и всички други територии, временно окупирани от Русия и след това освободени от украинската армия . Едно цяло поколение украински писатели, художници, политици, журналисти и граждански лидери – руснаците бяха подготвили списъци с имената им – вече щеше да бъде погребано в масови гробове. Украинските книги щяха да бъдат премахнати от всички училища и библиотеки. Украинският език щеше да бъде забранен във всички публични пространства. Стотици хиляди други украински деца щяха да бъдат отвлечени и транспортирани до Русия или трафикирани по целия свят.
Руските войници, окрилени от блестящата си победа, вече щяха да бъдат на границата с Полша, създавайки нови командни пунктове, копаейки нови окопи. НАТО щеше да потъне в хаос; целият алианс щеше да бъде принуден да похарчи милиарди, за да се подготви за неизбежното нахлуване във Варшава, Вилнюс или Берлин. В окупирана Украйна младите мъже щяха да бъдат принудени да се запишат в руската армия, за да извършат тези завоевания. Милиони украински бежанци щяха да живеят в лагери в цяла Европа, без изгледи да се върнат у дома.Вълната от съчувствие, която първоначално ги посрещна, отдавна щеше да е утихнала, парите щяха да са свършили, а обратната реакция щеше да е в ход. Икономиката на Молдова щеше да се срине напълно; проруско правителство в Молдова можеше вече да планира включването на тази страна в нова руско-беларуско-украинска федерация, което руски пропагандист приветства още на 26 февруари 2022 г.
Тази катастрофа нямаше да се ограничи до Европа. В другия край на света, китайските планове за нахлуване в Тайван щяха да са в ход, тъй като Пекин предполага, че Америка, която не желае да защитава европейски съюзник и сега напълно е затънала в дългосрочна битка срещу одързостена Русия, никога не би положила усилия да спаси остров в Тихия океан. Иранските молли, еднакво въодушевени от успеха на Русия и поражението на Украйна, смело щяха да обявят, че най-накрая са се сдобили с ядрени оръжия. От Венецуела през Мианмар до Зимбабве, диктатурите по целия свят щяха да са втвърдили своите режими и щяха да са засилили преследването на опонентите си, сега сигурни в отпадането на старите правила – конвенции за правата на човека и геноцид, право на война, забрана, табу, променяйки границите със сила. От Вашингтон до Лондон, от Токио до Канбера, демократичният свят щеше да се изправи пред собствената си девалвация.
Киев все още се държи
Но нищо от това не се случи. Защото Зеленски остана в Киев, като каза, че има нужда от „муниции, а не от такси“; защото украинските войници отблъснаха първата руска атака срещу тяхната столица; защото украинското общество се обедини в подкрепа на своята армия; защото украинците на всички нива доказаха креативността си в използването на ограничените ресурси; защото украинските цивилни бяха и са готови да понесат ужасни трудности. Благодарение на всичко това, ние не живеем в тази ужасна алтернативна реалност.
Вдъхновени от онези ранни седмици, когато Украйна показа своята смелост, президентът Джо Байдън и Конгресът на Съединените щати устояха на изкушението на изолационизма – „Америка на първо място“ – и отхвърлиха култа към автокрацията, който омагьосва част от американската десница. Европейските лидери – с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, един от главните идеолози на същия култ – също се противопоставиха на дезинформацията и внимателно насочваните руски клеветнически кампании и се съгласиха да подкрепят Украйна, военно и хуманитарно. Хората по света видяха как украинците се съпротивляват на една брутална диктатура и отделиха от времето и парите си, за да им помогнат.
Благодарение на това, което направихме всички заедно, Киев все още устоява. Украинците все още контролират по-голямата част от територията си.
Планираните от руснаците кланета, екзекуции, масово насилие не се състояха в по-голямата част от Украйна. Легендата за руската военна мощ е разбита. Китай и Иран са в плен на недоволство и вълнения. Демократичният свят не се срина, а напротив, укрепна. Посещавайки Вашингтон през декември, украинският президент каза, че сме „успели да обединим световната общност за защита на свободата и международното право“. Зеленски благодари на американците и европейците от името на украинците, както е правил много пъти.
Но всъщност ние сме тези, които трябва да им благодарим.
