Калина Андролова, анализатор
Избирането на Зафирката е пълен смях за всеки човек, който може да решава задачите от 7 клас по математика за тръбите в басейните или скоростта на влаковете. Честито на Диди! Гуцанов можеше да хитрува. Зафиров и това не може. При него е просто страх и нищета. Пеевски прибра БСП в джоба си, като си „избра“ най-удобната за него фигура. До президентските избори може и да няма предсрочни избори, защото всичко си е много добре подредено за главните играчи.
Тръмп сега не се занимава с нас, чакаме да видим в Германия и Франция какво ще стане. И на преговорите с Путин в Саудитска Арабия какво ще се планира за Балканския полуостров. Така че тук соросоидната мъка може да воюва страховито с Тръмп, да го прострелва в крака, да му скъсява мандата, да го обявява за голямо недоразумение, за човек, който руши демокрацията и си дели света с руския президент и пр.
А Тръмп е просто смел прагматик,
авантюристичен реформатор и бизнесмен. Той е решил, че може да спре антицивилизационната и ултраразвратна бойна машина, с която Демократическата партия си пази властта в глобален порядък. И честно казано НОРМАЛНОСТТА в целия свят се надява точно той, който иначе е толкова екстраординарен, да успее.
На фона на тези разтърсващи промени, Зафиров е заел позата на един псевдопартиен ръководител и претендира за историческо равенство с лица, които можем да определим като водачи, идеолози, лидери и пр. Зафиров е ОТРИЦАНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ЛИДЕРСТВО! Но го поздравявам за победата.
В България посредствеността е истински функциониращ капитал, който носи възможности, доходи и успех. Ще ви припомня
няколко реда от задочните репортажи на Георги Марков:
„Мисля, че на комунистическата партия трябва да й се признае един изумителен талант – способността й да организира и налага свои заместители, псевдоинститути, псевдодейности и псевдотворци, КОИТО ЗАЕМАТ МЕСТАТА НА ИСТИНСКИТЕ.
Ние имаме безброй случаи, когато партийната машина произвеждаше не само един и двама псевдоелементи, но и цяла верига, която да ги утвърди. Партията обявява псевдоавтора Мончов за писател. След това партията организира псевдокритика Пончов да пише хвалебствени статии за Мончов, след което назначава псевдорежисьора Тончов да екранизира псевдоромана на псевдописателя и се подготвя цяла група от клакьори по вестници, радио и списания за
УТВЪРЖДАВАНЕ ГЕНИЯ на другаря Мончов
Веднъж произведен в чин гений, този другар сам започва да раздава производства, разбира се на други псевдоавтори. От нормална гледна точка, цялата тази трагикомедия, режисирана от партията, напомня на психиатричен дом, където лудите се самообявяват за Наполеон или Александър Македонски, като размахват ръце и командват невидими армии.“
Текстът на Георги Марков е непреходен, илюстративен и събирателен за това как в България тогава, НО ВСЪЩНОСТ И ДНЕС се случват нещата. Не само в сферата на културата, но и във всички други сфери. Как удобната некадърност се вдига нависоко и произвежда последваща некадърност. Така е било, така и ще бъде. Умният човек трябва да се бори за възможности, за посредствения всички са ларж. Понеже не представлява опасност. Зафиров е опасност само за собствената си партия. За всички други партии, той е голямо предимство. Защото е слаб, контролиран, страхлив, защото МНОГО МУ ПОДХОЖДА ДА СЛУГИНСТВА и защото позволява да му НАРЕЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА. Че кой човек, в който има някаква сила, би позволил да му нареждат? Никой. Зафиров е най-добрият ръководител на БСП, но не за БСП. Партията му отдавна е на командно дишане. Последният да дръпне шалтера!
