Калина Андролова, политолог. Фейсбук
Не мога да повярвам, че споровете около откриването на Олимпийските игри в Париж продължават и днес. Представям си как Марсел Дюшан, Ман Рей, Жан Арп щяха да бъдат обесени от протестиращите днес. Понякога артистите имат необходимостта да предизвикват естетичните и етичните норми. Спектаклите за масовия зрител целят да извадят аудиторията от познатото, от очакваното! Често това става по начин, който да й противоречи, да я шокира.
Спектаклите не са стоицизъм
Те нямат за цел да формират у зрителите велик формат на човешките качества. Те имат за цел да извикват усещания, да създават емоции и да забавляват. Безвкусицата е относително нещо. Фонтанът на Дюшан изкуство ли е? Просто един писоар от бара, в който той обичал да пребивава. И тази шантава и нагла идея се определя за едно от най-значимите постижения в изкуството. Защо? Защото нихилизмът към красотата в изкуството и абсурдът също са отправна точка (в онзи момент от развитието на света) – шепа провокатори отключват през дадаизма последващите течения в съвременното изкуство, в което всичко е възможно, няма забранено. А тук говорим за типично шоу с елементи за масово въздействие! Изкуственият интелект и виртуалния свят, в който потъваме, тепърва ще променят още повече същността, смисъла и задачите на изкуството оттук нататък. Авторът на спектакъла-откриване на Олимпйските игри изпълни задачата си: всички говорят за него, той се оправдава, извинява, разказва за концепцията си и е в центъра на света! Това е.
