Ива Дойчинова, радиоводеща. Фейсбук
Мачу Пикчу е много по-въздействащ на живо, отколкото на снимки. Той не е нито най-важният, нито най-добре архитектурно реализираният Инка град. В това място природата е магията, а кечуа са знаели как да се вплетат в нея. Всичко в космологията на инките е подчинено на почитането на
Пача Мама, свещената земя
Мачу Пикчу,погледнато отгоре е с формата на колибри, Pisak е кондор, Olantaytambo е Лама.
Куско е центърът на вселената за цивилизацията на инките и отправната точка за всичко създадено от тях. За съжаление тази концепция за хармония с природата и благодарност към нея е загубена с нашествието на испанците по тези земи. За щастие обаче всяко земетресение тук събаря всичко, създадено от колонизаторите и разкрива устойчивото, създадено от инките и ограбено от тях. Красива, противоречива и вечна земя е Перу. Вълнение в центъра на концепцията кой стои по-високо – природата или човека. Те нямат представата за ад. Всичко минава през
миналия път на змията,
сегашният на пумата и бъдещият на кондора. Който ще изнесе всяка земна душа на крилата си до млечния път. И всяка ще стане звезда. Като в детските ни приказки, нали? Пътуването ми тук продължава, но никога не съм чувствала такъв яд срещу механизирането на вярата в институцията църква, която насилствено покръства, помпа богатствата от злато, сребро, мед от страни като Перу преди 500 години. Тъжно е да осъзнаеш, че цивилизации от каменната ера са били по-мъдри от ерата на “превъзходството” на човека над природата. Тук природните аномалии са факт, както и в Европа и по целия свят. Създаденото от инките устоява. Създаденото от тях е inca trail – столетия след тях се ползва. Гетата не издържат, но се множат. Тук и навсякъде по света. Чудя се кога във високотехнологичната ни ера, ще се светнем, че не сме по-големи от свещената майка земя.
