Българите се отправят към избирателните секции в неделя за пети път в рамките на две години, като най-бедната членка на ЕС – традиционно близка до Москва – е разделена по отношение на инвазията в Украйна. Така обявява предстоящите избори у нас френската информационна агенция „Франс прес“.
Статията подчертава, че войната е изострила политическите сътресения, обхванали страната от 2020 г. насам. Според нея предстоящите избори заплашват да върнат още един фрагментиран парламент, неспособен да сформира стабилно правителство.
„Счупихме рекорда по брой избори“,
заяви анализаторът Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии.
Проучванията на общественото мнение преди вота в неделя прогнозират ниска избирателна активност, като мнозина в столицата София не крият гнева и разочарованието си.
Александра Кирова, която участва в масовите демонстрации през 2020 г. с призив за промяна, заяви пред АФП, че този път дори няма да гласува.
„Осъзнах, че се случва нещо доста необмислено (по време на протестите). Логиката беше: „Да свалим тези и тогава ще видим“, каза 41-годишната жена, която се е върнала в България, след като е завършила докторантура във Франция. „Ние просто поставихме бомба, която тиктака. Това, което виждаме сега, е резултатът“, каза тя и добави, че сега се е съсредоточила върху семейството си, за да се „дистанцира емоционално“ от болката на политиката.
Проруски нагласи
Според последните социологически проучвания партията на Борисов ГЕРБ се движи с около 25 процента разлика от прозападната реформаторска партия „Продължаваме промяната“ (ПП). Водена от 42-годишния Кирил Петков, завършил Харвард, който за кратко беше премиер през 2022 г., ПП обедини сили с малката дясна коалиция Демократична България. Но ако някой от двата блока иска да състави правителство, те вероятно ще се нуждаят от партньори от „партии, чийто имидж е опетнен от съмнения за корупция“, каза Смилов пред АФП, „или чиято позиция спрямо Украйна е проблематична“.
Ултранационалистическата партия „Възраждане“, която се издига в социологическите проучвания, и социалистическата БСП, наследница на бившите комунисти, защитават Кремъл след нахлуването на Москва в Украйна.
Според АФП мнозина в страната-членка на НАТО гледат на изток, почитайки Русия като страната, която през 1878 г. сложи край на петвековното османско владичество.