Светослав Пинтев
Честит 24 май, приятели. Да си спомним днес – ние, българите, сме градили фундамента на цивилизацията на Европа, той е много повече наш, отколкото на много други нации, нищо че се опитват да ни изкарват други, чужди, различни, далечни на европейската духовна парадигма. Това е предателство…
През последните 70 години на народа възродени му спестяват доста факти за най-светлия му и обичан празник. Така се замъглява истинския смисъл на думите:
„Напред – науката е слънце”, с които само се хвалим
Кичим ги навсякъде като огромно рекламно пано, без да ни е грижа за грозната му опака страна, за това, че много факти около тази дата са замазани през годините, къде по политически съображения, къде от немарливостта ни.
Държавата ни също дава всичко от себе си , за да демонстрира, че това изречение, като и „Върви народе възродени, към светли бъднини върви” за нея са само кухи фрази, прашен плакат, който се вади от мазето само веднъж в годината с пропагандна цел, а после се натиква обратно в прахоляка.
Свидетели сме на гавра с предците ни, които искрено са вярвали в сакралната мощ на тези думи, в това че знанието е факелът, запален и носен гордо от тях, за да осветява пътя на потомците им към едно достойно бъдеще, за да вървят те наистина напред и все напред.
Защото ли в учебниците продължава често да пише, че те са създали буквите на
някакъв имагинерен славянски език,
което категорично не е вярно, направо си е лъжа. Тук не става въпрос за патриотарско тупане по гърдите и изсмукване от пръстите и натаманяване на факти, за да изглеждаме най-великите, дори не и за българския произход на братята, а за ясно казване на категорично установената историческа истината. Тази, която за славистите от целия свят е доказана от по-миналия век.
Ето какво казва по този въпрос унгарският учен д-р Петър Юхас в статията си „Пътят на славянското писмо”, писана през 80-те:
„…след Вратислав Ягич повече от столетие не подлежи на никакво съмнение – в основата на езика на Кирил и Методий е залегнал диалектът на старобългарския език от Солунския край. Споменатите по-горе безсмислени названия” бяха създадени именно и преди всичко, защото някои искат на всяка цена да лишат Кирило-Методиевия език, т.е. първия литературен език на славянството, от неговата българска етническа и диалектна основа. С една дума, целта на тези абсурдни търсения и намирания е ясна, тя може да се илюстрира и с българската поговорка: „Като се прекатури каруцата, пътища много”. Но дали някои ще успеят да прекатурят историческата истина?”
Смята се, че Кирил и Методий са въздигнати като равноапостоли и всехристиянски учители
скоро след идването в България на техните ученици през 886 г.
Има исторически сведения за празника още през XII век
Тогава се е празнувал на 11 май. След това за дълги векове в оцелелите летописи той не се споменава. Следващите данни за отбелязването му са чак от 1813 г.. В т..нар Арменска летопис се казва, че честването на светите братя на 22 май въпросната година в Шумен е организирано от местни … гагаузи.
Историците обаче сочат видният просветител Найден Геров за човека, който събужда за нов живот своеобразния просветителски „култ” към солунските братя през Възраждането. Той слага началото му като организира на 11 май 1851 г учениците си да изнесат тържествена програма за патронния празник на епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив.
Още тогава той формулира съвсем ясно
защо делото на светите братя е от върховно значение за българите
Кирил и Методий са създатели на глаголицата, те са мъжете направили така, че първо ние, а после и други славянски народи да имат собствени букви. Оттогава датата постепенно се е налага в народното съзнание и започва да се отбелязва на все повече места из българските земи. За това свидетелства и Неофит Рилски в „Христоматия славянского язъка“ от следващата 1852 г.. Денят на честването на двамата братя за броени години ставасъществена част от ритуалното обозначаване за българска национална и културна идентичност, като се превръща и в тържествен израз на така характерното за най-ярките личности на Възраждането ни благоговение пред образованието, науката и културата.
Документите припомнят, че през 1857 г. за празника се организира тържествена служба в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, като с нея е почетена и паметта на Свети Иван Рилски.
През следващата 1858 г. идеята е поета от църквата „Света Богородица в Пловдив, а след тържествената служба даскал Йоаким Груев държи огнено слово, посветено на живота и делото на солунските братя. Празникът се чества в Шумен и Лом, от 1860 г., в Скопие и във Варна от 1862 г. През 1863 г. 11 май се установява трайно като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сава Филаретов го организира за първи в София.
Колко ученици знаят, като школничетата на Найден Геров, че на този ден честваме българската просвета и култура, почитайки създадената от Константин Кирил-Философ и Методий глаголица, на която
братята са записали преводите на Библията
Дали изобщо някой им обяснява защо тогава ги тачим толкова, като днес пишем на кирилица. Защо пък тогава тя е наречена на тях от учениците им? Необходимо е да се обяснява, че Кирил и Методи свършват основната работа, като обозначават с букви всеки звук от изключително богатия в това отношение старобългарския език, а да се намери нов графичен знак за него не е чак толкова сложно. Да, имено за старобългарски, на който освен Библията се превеждат и пренията на Кирил с хазарите, Номоканона и Патерика.
