Христо Слави Рачев, Фейсбук
Денят започва с Георги Любенов, но може и да свърши съвсем неочаквано. Този водещ, е най-бързорекият журналист в БНТ и зобикалящите го теле канали. Става все по-припрян, ръкомаха във въздуха и определено разпилява невротични състояния у зрителите.
Неговата лъчезарност става все по-подозрителна
и необичайна, за да е само продукт на естествена възбуда от разнообразните теми и голямата аудитория. Сякаш е попаднал в някакъв burnout, това странно емоционално и физическо състояние на перфекционистите, които непрекъснато натискат педала, докато изхвръкнат от завоя или получат гърч от изтощение. Неизвестно защо се опасяват от западащ успех, загуба на известност и идентичност.
Любенов вече не е младият успешен водещ, той се развива в грешна посока на перманентна възбуда и скороговорене. Бъбри между два лапсуса, вече не е в състояние да прикрива неприязъността си към десните лидери. Естествено при такова логорейно темпо е да бърка факти, имена, титли, изглежда този наркотик, живото предаване вече не му стига. Лети, като някакъв теле Икар към слънцето. Пробва колко километра може да вдигне. Настоява за аплодисменти, очаквам да започне да аплодира сам себе си. Завършил е актьорско майсторство, нямат насита актьорите, искат да видят публиката да става на крака, да плаче и си скубе косите.
Дамите да ги замерят с бельото си
Бедата е, че вече преиграва, описва с ръце осмици във въздуха, върти очи, хвали непремерено от упор гостите, това стъписва събеседниците. Някой е редно да му каже, момче добър си, стихия си, но намали темпото за сметка на дълбочината. Губиш доверието на качествената публика. Латино водещият, не е твоето амплоа. Не слизай до народонаселението, което шава безпомощно в редката помия на чалга битността. Тегли аудиторията нагоре. Ти наистина можеш. Продължавам да смятам, че Любенов, е най-яркия водещ, който губи мярката, губи и обективността си. Онзи тънък усет за обратна връзка, кога да апострофира. Колко монолог да сервира. Не посмя да защити най-интелигентния между гостите си – Петър Стоянович. Толкова добре стоеше неговият усмихнат скепсис, жив ум и добронамерен укор за важните неща.
Тежка е тази професия, износва бързо, от програма с шоу елементи, лесно се хлътва в клоунадата. От там винаги ще изскочи кикотещия се палячо, който плаче зад сцената. Тъжен е краят на всеки водещ , който постепенно губи тежест, авторитет, независимост. Вероятно е и неизбежен.
